Виновна ли съм, че ръждясваш в мене
като във кладенец захвърлен меден грош?
Че всички светофари са червени,
но на червено ще премина тази нощ?
Шофьор съм лош. Кола под наем карам
и на завоите дрънчи като чувал,
догоре пълен със желязо старо.
Да я зарежа трябва, но пък ми е жал.
И катастрофата е неизбежна,
завоите са остри като скален ръб.
Кормилото на Дявола небрежно
ще предоставя. Знам че той ми има зъб
и в нощ, когато бавно полудявам,
ръждясвайки и аз, от солидарност с теб,
каквото ще да прави го оставям,
какво че после майка ми ще носи креп.
На гроба ми не слагай рози бели,
защото нощем черни ще са от кръвта
на спомена за чувства изветрели.
Не страдай. Всичко тук е прах и суета.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Arisaema
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-17
прочитания: 105
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7977
   Автори: 2198
   Произведения: 51910
   Съобщения: 252063
   Лексикони: 2464
   Коментари: 79848
   SMS-и: 815
   Снимки: 5329