Неутолимо

Искам всичко! Веднага! Тук, на часа!
И не ме убеждавай, че не заслужавам !
Ето виж, изхвърлям тази везна.
Искам всичко! Веднага! Аз преценявам.
Искам болка – такава - дъхът ми да спре,
в огнен обръч да стяга душата,
на вълни да приижда, да тупти, да краде
от нощта ми ..., а след болката - рана...
Искам лудост – такава - с ураган да летя.
Без въже да кача върховете.
Без весла, в океана, сама... и звезда
във безкрая за мене да свети...
Искам обич – такава - с нея, ако реша
даже в Ада да сляза ... без лира.
Да рисуваме двете през сълзи света,
от тъгата ни смях да извира...
Искам сила – такава - син да родя,
да порасне за чудо и приказ,
да му дам и живот, и любов, и крила,
да не плача, когато политне...
Искам клада – такава - в мен да гори,
този пламък в очите да нося.
Той леда на забравата да разтопи,
да усещам, да виждам, да мога...
Искам ... Алчност е, казваш. Не е това!
Искам, не за да имам без мяра.
Не съня си да сбъдна и в него да спра,
искам път към мечта да проправя...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rad
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-17
прочитания: 143
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2100
   Произведения: 48578
   Съобщения: 210914
   Лексикони: 2285
   Коментари: 73104
   SMS-и: 806
   Снимки: 4935