Бяла роза

Когато мен веч няма да ме има
и в сърцето ти настъпи есента
не тъжи, не унивай
с теб ще бъда и след смъртта.

След мен ще оставя стихове
пропити от любов
те ще ти говорят вместо мен
как обичах те до сетния си ден.

И когато страниците пожълтеят,
а времето покрие всичко в прах
и забравен глас в нощта дочуеш
глас изпълнен със любов.

Вземи в ръцете си бяла роза
на гроба ми студен ела
поискай прошка,аз ще ти простя.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: beibi
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-17
прочитания: 331
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48617
   Съобщения: 213764
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73237
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937