Живееха много щастливо,
в едно градче красиво,
цял народ юнаци
и невиждани красавици.

Навсякъде любов цареше,
обхванала всички беше.
Във въздухът радост кипеше,
животът си течеше.

В града сватби горяха,
хората цветя беряха.
Всеки към църквата търчеше,
свещеникът Библията четеше.

Изведнъж всичко се тресеше,
въздухът се горещеше.
Вулканът до града се събуди,
всички от църквата прокуди.

Един по един ги убиваше,
целия град заливаше.
Оцелели неколцина бяха
и тъжни песни пяха.

Красотата си замина,
самотни бяха тези неколцина.
Любовта им бе отнета,
всякаш бе загубена монета.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: neilmoss
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-04-15
прочитания: 136
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7977
   Автори: 2198
   Произведения: 51910
   Съобщения: 252063
   Лексикони: 2464
   Коментари: 79848
   SMS-и: 815
   Снимки: 5329