На прозорец прашен чакаш да се върна
Готов накрая да ме скриеш от Света
Да бъда само твоя си пропуснал
Изстрадах ме си нашата мечта
От болка е изстинала душата,
сърцето спряло с трепет да тупти
Сега съм само някогашната "добра позната"
протягала към тебе две ръце...
Но знам, че чакаш скрито да ме зърнеш,
да ми "помахаш" с поглед от далеч
Днес с теб сме станали до болка чужди
и толкоз близки, колкото не сме били...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------