|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Дано
Любовта ми с теб изглежда бе договор,
който аз спазвах до последния ден.
Допуснати грешки, въпроси без отговор,
преструвки, заблуди стояха до мен.
Ако целувката твоя ми даде живот,
то тръгвайки ти ми отне моето “Аз”,
с усмивки подкупващи-похвален подход,
герой от театър-постановка, мираж...
Сега ми остава да казвам “Дано”.
Дано луната изгрее без теб!
Дано не питам звездите “Защо?”
Дано съня ми не бъде отнет!
Дано небето разцепи го мълния
и твоя образ изтрие завинаги!
Дано не те виждам толкова,
във всеки миг, във всяка една визия!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: vaniavr46
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-14
прочитания: 297
точки: 42 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46697
Съобщения: 195913
Лексикони: 2118
Коментари: 70276
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
