Едно дете с очи угаснали.
Едно дете без никаква вина.
Едно дете ,самичко сред пораснали
и страдащо във самота…

То е дошло тъй чисто на земята,
с очи невинни е погледнало деня,
усмихнало се е на красотата,
повярвало е във съня.

Но никога прекрасен е живота.
И винаги нечестен е света.
Измама е и красотата.
Мечта недостижима е съня..

То било малко и невинно,
направило е крачка или две.
Неумолима,сграбчила го е съдбата,
мечтите му пречупила на две.

Надеждата му във калта е стъпкала,
Копнежите-превърнала във прах,
Любовта дълбоко е заровила,
а радостта-превърнала във страх.

Едно дете с очи угаснали,
Едно дете се скита по света.
Едно дете,самичко сред пораснали
Върви и дири късче топлина

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kasandra`666
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-14
прочитания: 105
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8059
   Автори: 2229
   Произведения: 52759
   Съобщения: 241309
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82177
   SMS-и: 820
   Снимки: 5420