За теб съм вечната досада
и в твоя свят съм,като паразит.
Поредната ни среща се отлага,
а любовта ти сякаш е с лимит!

Като просяк се моля да те видя,
а ти подхвърляш ми огризки от любов.
Пестя си думите, за да не те обидя
и тайно се надявам, че за среща си готов!

Отново казваш "Ще се видим",
а всъщност сам не знаеш искаш ли това?!
И повода за бягство е така обиден,
когато казваш "Невъзможно е сега"!

Защо ме има още в твоя свят,
щом там сега си имаш всичко ти?!
Дали това те прави по-богат,
че моето сърце с любов за теб тупти?!

Обичам те ,а толкова съм тъжна,
къде е мястото ми в живота твой?!
Стоя встрани,като антична вещ ненужна,
и от тъга душата няма миг покой!

Ти никога не казваш "Искам да те видя",
ти казваш само "Ще се разберем....".
Поредната причина се опитвам да предвидя,
за да ме отблъснеш пак на следващият ден?!

И всичко се повтаря безвъзвратно,
и всичко се върти в омагьосан кръг.
Аз искам любовта ти многократно,
но има ли я днес, защо си вече друг?!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: almamar
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-13
прочитания: 211
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7977
   Автори: 2198
   Произведения: 51910
   Съобщения: 252063
   Лексикони: 2464
   Коментари: 79848
   SMS-и: 815
   Снимки: 5329