Когато сянката на мрака ме обземе
и злобата дланта си на моето рамо опре,
когато въздуха ми диша самотата
се чувствам тъй безпомощна без теб!
Когато преспи от скръб ме затрупат
и човешка завист над мене се спре,
когато гласовете на тъмното чувам
оставам тъй безпомощна без теб!
Когато лятото горещо стане зима
в душата ми прегърната от мъка и лед,
аз пак ще казвам, че те има,
но далеч си от мен и аз безпомощна без теб!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------