|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
СЛУЧАЙНО
Срещнах те случайно,
случайно те докоснах...
Случайно ме погледна,
случайно се смутих...
Каква случайна среща
съдбата ни поднесе?
Живота да минава
през твоите очи!
През тях аз виждам всичко...
Как името ми шепнеш,
когато сам останеш
във тъжните си дни...
Когато си забързан
във своя бяг пометен
знам, моята усмивка
те кара да блестиш!
И Слънцето да стигаш,
и вятъра да гониш,
реката да надбягаш,
полето да цъфти...
Със моя поглед жаден,
който те изгаря,
Луната ако искаш
знам, можеш да свалиш!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: maria_ha
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-06-07
прочитания: 210
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7596
Автори: 2053
Произведения: 46627
Съобщения: 232071
Лексикони: 2118
Коментари: 70015
SMS-и: 803
Снимки: 4750
|
|
|
|
|
|
|
|
|
