Зимни вечери

Побелели от снежните вечери,
две къщурки блещукат в нощта,
в тях аз виждам взаимно обречени
господин с госпожа Самота.

Малка улица само дели ги
с непознатото време пред тях,
сякаш казва на всяка: “Прости ми,
но направих каквото можах.”

Не обичаме нищо загубено -
грозна болест на нашия свят.
Сътворени за спомен от минало
те ще плащат, а наш е грехът.

“Просто сгради” ще кажат критиците,
“този град е създаден за нас”,
с лекота ще избият и птиците,
твърде влюбени в своя си глас.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vesselin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-08
прочитания: 2419
точки: 164 ( виж далите точки )
коментари: 14 ( виж коментарите )
препоръчано от: 80 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46669
   Съобщения: 194241
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70175
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756