Скитайки се във мрака,
сойката потъна в тъга.
Дойде при нея сврака -
с лютеница я разрева.
Коланът стегнат беше,
доста неловко седеше.
Но животът не спира
и прасето умира.
Тъжен е бедният чиновник,
за смъртта той е виновник.
Жена му с лекарства година
тъпка се и се спомина.
Часовникът тик-така,
няма завръщане за юнака,
препуска той във глаоп,
за сила пие магически сироп.
Но дори това не спира,
кукумявката пада и умира,
мечка мина през трупа -
яхния си прави сега!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------