Лежа аз със затворени очи,
около мене тишина цари.
Тялото ми сякаш студено седи,
мислите си чувам почти.

Със скръстени ръце
и пребледняло лице,
Лежа аз със затворени очи,
около мене тишина цари.

Някъде около мене, самотен глас,
едва доловим се чу в този час.
Душата ми из мен се скита,
цялата в мрак обвита.

Над мене чувам глас познат,
но някак си различен - чудат.
Опитвам да протегна ръка,
но оставам в тъмната бездна.

Лежа аз със затворени очи,
около мене тишина цари.
Светлина над мен се възцари
и ангел започна да кръжи.

Душата ми от тялото се отдели.
Бавно небосвода прекоси,
а тялото лежи със затворени очи,
около него тишина цари.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: neilmoss
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-06
прочитания: 123
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7977
   Автори: 2198
   Произведения: 51910
   Съобщения: 252063
   Лексикони: 2464
   Коментари: 79848
   SMS-и: 815
   Снимки: 5329