Той беше ловец,
тя от село беше,
баща му - крадец,
нейният чубрица ядеше.

Обичаха се двама ,
любовта си криеха.
Любиха се и на крана,
телата едно в друго триеха.

За тяхна жалост,
видя ги бащата,
и с лека вялост,
открадна момата.

очите и завърза,
даже и не мигна.
След като му омръзна,
полата и вдигна.

Синът му влезе,
не зная как
той не забележе,
излезе нашият юнак.

Приятелката му любима,
в гората побягна.
и за да има рима,
той с пушката си не я отбягна.

Своята любима застреля,
помислил я за сърна.
Набоде в него копнежа
наведе своята глава.

Взе пушката отново
лапна я с уста.
И ето готово,
мозъка си пръсна`.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: neilmoss
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 2007-04-06
прочитания: 182
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7977
   Автори: 2198
   Произведения: 51914
   Съобщения: 252152
   Лексикони: 2464
   Коментари: 79857
   SMS-и: 815
   Снимки: 5329