ГОСТИ

След шумната превала на деня,

нащърбен ден от битки и късмети,

похлопа се на входната врата:

"Та кой ли в този час се е досетил!?"

Отворих плахо пътната врата,

присветнах леко с вяра да го видя.

Не беше гоненото от нощта,

не беше безцигарния комшия...

Едно ДОВЕРИЕ покрай мен влетя,

красиво, ала трудно със СЪМНЕНИЕ,

след тях пристъпи леко ГОРДОСТТА,

безименна от грозно ЧУЖДО МНЕНИЕ.

Прииждаха. От звучност РЕВНОСТТА,

събуди и заспалото ТЪРПЕНИЕ.

С букети от изкуствени цветя

пристигна пожълтяло ЛИЦЕМЕРИЕ.

Един след друг, като развързан сноп

нахлуха със различност ПРИТЕСНЕНИЯ.

От снопа, изтъркулил се коноп,

доведе пламенното ЛИЧНО МНЕНИЕ.

Заспориха. Затропаха във такт:

кой мъдър бил, кой топлел вместо огън.

Без него как в житейския ни ад

ще се загубя тихо и без кой не мога...

А само ЛЮБОВТА с шептяща жар

усмихна се на спорещите чувства...

Та кой ли в този свят не е разбрал -

как в безлюбовен смях е шумно-пусто.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: zlati_ival
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-15
прочитания: 170
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48827
   Съобщения: 212994
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73585
   SMS-и: 806
   Снимки: 4946