Животът се завръща
и кръвта раздвижва,
мисълта надеждата прегръща
а тъгата им завижда.

Тя изчезва сякаш безследно
и със вик за последно
"сбогом" на настоящето казва
и като умиращо слънце залязва.

Изгрява тогава във миг
на синия небосвод преоткрит
една звезда на надежда
и нежно към мене поглежда.

Усмихва се и милва ме леко,
със светлината си мека
озарява моя мрачен ден
и изтръгва болката от мен.

И все пак тръпне отново страха
защото след деня следва нощта
където властва тъмнина,
но скоро я прогонва утринта.

И следва новото начало...

Живителните сили нахлуват
под ведрите звуци на песента
и чувства, надежди във мене върлуват -
изпълнена със светлина е моята душа.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: angel of death
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-03
прочитания: 157
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8056
   Автори: 2228
   Произведения: 52672
   Съобщения: 237101
   Лексикони: 2509
   Коментари: 81977
   SMS-и: 820
   Снимки: 5419