"Я перестану любить тебя только тогда,
когда слепой художник нарисует звук падения лепестка розы
на стеклянный пол дворца, которого нет..."-руски СМС

Стъкленият под на двореца
сънливо се протяга...
Музиката от стъпките ти
прегръща събуждащите се дни.
Милиони падащи
листенца от рози -
нежни воали,
през които надничат
смеещите ти се очи.
Рисува
слепият художник тишината.
Звукът,
от който ушите те болят,
по бялото платно се стича.
Непозната ...
и някак много позната
изплувам между тези
странни цветни петна.
Лицето ми там има
нежния оттенък на роза,
настръхнала под пръстите
на звъннала като оса
утринна роса.
Студен е допирът-
бледо нежно розов.
Като истинска
на платното изгрява
мократа ми,
пълна със слънце коса.
Последна твоя стъпка-
поантата на любовта ми.
Докосване,
в което се стопявам,
миг преди
в шепот да закънтя.
Не казвай нищо.
В душата ми
като захар се разтваряй...
Дано да спре да горчи
тази моя...
твоя...
наша...
толкова драматична Съдба.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: arisaema
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-03
прочитания: 128
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7977
   Автори: 2198
   Произведения: 51910
   Съобщения: 252063
   Лексикони: 2464
   Коментари: 79848
   SMS-и: 815
   Снимки: 5329