Глас в пустиня
е молбата ми -
не моля за милостиня,
а за душата си.

Искам си сърцето обратно,
искам да върна дните назад,
но са изтекли те безвъзвратно
като от безбрежен времеви водопад.

И кой ще ми помогне сега
да подредя отново живота си?
Май пак ще трябва сама
да спасявам душата си.

И няма ръка подадена,
няма опора за ден -
само една жарава забравена
да гори вътре във мен.

Няма да паля пожари,
нито борба да подема
щом няма кой да пожали
душата ми сломена.

Нека гасне каквото гори,
нека чезне и любовта,
ако иска нека дори
сам да изчезне света.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: angel of death
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-03
прочитания: 118
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8059
   Автори: 2229
   Произведения: 52759
   Съобщения: 241309
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82177
   SMS-и: 820
   Снимки: 5420