Как мислиш ще живея, когато теб те няма,
да галиш в нежно утро моите коси?
Как мислиш, че ще дишам без твоята усмивка,
която ми даряваш във ранните лъчи?

Как искаш да забравя целувките ти страстни,
с които аз заспивах обгърната в любов?
Как мога да изгарям във чуждите прегръдки,
когато твоето име шепна с благослов?

Не искам и не мога, защото те обичам!
Една любов такава не може да заспи!
Не може да изчезне като страшна буря,
след бурята Слънцето по - силно блести!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: maria_ha
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-02
прочитания: 344
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7977
   Автори: 2198
   Произведения: 51910
   Съобщения: 252063
   Лексикони: 2464
   Коментари: 79848
   SMS-и: 815
   Снимки: 5329