Да бъде тъжно и само...Нима това е неговата съдба?Без любов и топлота,целуващо се само със смъртта...Обикна тишината,свикна с пустотата...Очите му пресъхнаха,думите- заглъхнаха.Затворено между четири стени,стоящо в ъгъла гушнало мечето си.гледащо в безкрая... Полудя! Изгуби разсъдъка си... И ето желанието за живот напуска младото тяло,душата желае края...Края,който е единствен изход... Изход от безкрайната болка...Болката от изгубената любов! Никой не чува вика на детето,а то крещи "Помогни!" ... Ледът сковава ръчичките,но то продължава да стиска мечето си,въпреки болката ,изгаряща пръстите му...Устните млъкват завинаги,пулсът уморено спира,очичките заспиват своя вечен сън....Детенцето умира...
"Горкото мъниче! Сърчицето му се е пръснало от мъка..."
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mamyhka
раздел: Проза -> Миниатюри
публикувана на: 2007-04-01
прочитания: 155
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7977
   Автори: 2198
   Произведения: 51914
   Съобщения: 252152
   Лексикони: 2464
   Коментари: 79857
   SMS-и: 815
   Снимки: 5329