Момче си далеко тръгнало
малко си неща вземало
майчина нежна усмивка
от сестра топла завивка,
от татко силна прегръдка,
от брата вярна заръка.
Да ходи където ще ходи
през много народ да преброди
да срещне и болка и радост
да ръси от своята младост.
Но никога да ги забравя
и спомен за тях да оставя.
Че в този живот тъй коварен
сал спомен от близък оставен
ще топли сърцето в нужда
и даже ще бъде в служба,
когато тъги го обвият
и мъки в душата се свият.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------