ПЕСЕНТА НА ДЕВОЙКАТА

Тъжна си песен девойка запяла
песен се нежно далеко разляла
чак до високите стръмни скали
чак до безкрайните диви гори.
Че я дочула една самовила
песента нежна душа и пленила
и пред девойката тя се явила
бързо с ръце я леко обвила.
Я ми кажи девойко сега
защо си тази песен запя
дали си крака в коприва жарила
или на сърце змия се е свила.
О самодиво ти толкоз красива
не е змия на сърце ми се свила
най ми е то само останало
че ми е либе в гроба легнало.
О ти орисницо моя закрила
не съм си аз крака ожарила
най са крака път загубили
и са се тръни в душата забили.
Яти магьосницо с тебе вземи ме
и там далеко ти отведи ме
там дето няма ни спомен, ни мъка,
нито мечти,нито разлъка.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mairojbeto
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-03-30
прочитания: 109
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7550
   Автори: 2042
   Произведения: 45911
   Съобщения: 201695
   Лексикони: 2048
   Коментари: 68535
   SMS-и: 800
   Снимки: 4704