Някъде там

Чуваш ли как ти нашепва нощта,
всяка вечер с(ъс) вятъра тих,
за моята болка-пропита в дъжда-
по редовете на нощния стих.

Чуваш ли как се блъскат вълните
и как се разбиват сега в(ъв) брега-
те моят гняв са-изпълнен в очите-
уморени от сълзи...и вечна тъга.

Чуваш ли ти, колко тъжен е фара-
изпълващ нощта със сиренния вой,
тази песен-толкова стара,
е сътворена от спомена мой.

Чуваш ли жиците как се люлеят-
като струни на мойто сърце,
тъжни песни в(ъв) мрака ще пеят-
за някакъв призрак...нямащ лице.

Чуваш ли ме-още те чакам-
някъде там, между Ада и Рая,
но даже и тук-времето бърза
и колко ще чакам любима...не зная!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-03-30
прочитания: 265
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46667
   Съобщения: 193744
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70143
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756