Нощ

Разхождаш се край езерото наше,
а луна показва се едва.
Огрява те, косите ти блестят,
и засиява цялата вода.

Сърцето ми се мъчи да изхвръкне,
отново пот облива ме в нощта.
И всяка моя клетка щом изтръпне,
събуждам се и търся пак вода.

Далече си и няма те до мене,
да те прегърна пак в нощта.
По нежни устни аз да те целуна,
и дя затрептим с пламъка на любовта.

Защо ли, съдбата е решила,
да бъдем двама само в съня.
От злите хора там ни е прикрила,
а с миговете приказни да спя.

Аз вибрация усещам тъй вълшебна,
как радва се и плаче в съня.
С тебе съм навсякъде любима,
Обичам те, прости ми да заспя.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: firesani
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-20 г.
прочитания: 213
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42744
   Съобщения: 179586
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59646
   SMS-и: 763
   Снимки: 4484