|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Гара
Малка гара-очакваща влак,
в полунощ сам седя на перона,
краката ми-потънали в сняг,
треперещ чакам-до изнемога.
В(ъв) небето проблясват звезди
и снежинки се гонят неспирно,
в(ъв) очите ми лед'ни сълзи,
а сърцето ми тупка немирно.
Помня още последния ден
в който видяхме се двамата с тебе-
качи се на влака пътуващ през времето
и за последно...погледна към мене.
Обещахме си двамата някога,
че отново ще бъдем на гарата
и деляха ни тъй, през годините-
няколко сантиметра на картата.
Бяхме малки-съдбата жестока бе
и ни постави на кръстопъти,
а нашите влакове-в различни посоки-
се разминаваха хиляди пъти.
Релсите тръпнат в(ъв) полунощ,
в тъмното бляска червен светофара,
влака цепи мъглата с(ъс) мощ
и наближава...студената гара.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 29.03.2007 г.
прочитания: 122
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7075
Автори: 1858
Произведения: 39397
Съобщения: 199162
Лексикони: 1731
Коментари: 53941
SMS-и: 754
Снимки: 4103
online: 76
|
|
|
|
|
|
|
|
|
