Моите очи

Когато вечер обърнеш поглед към звездите
ще видиш хиляди очи,
които гледат те от висините,
но ти огледай се и двете намери,
двете истински и чисти,
това са моите очи.
И спомни се как във теб се вглеждах,
когато ме напусна и от мене капеха сълзи.
Звездите горе са от хиляди години,
но видя ли двете тъжни и сами,
те блестят,но някак празни,
това са моите очи.
Когато дъжд закапе по земята,
във шепите си капки събери,
не приличат ли те на сълзите,
паднали от моите очи???
Не спирах аз за теб да плача,
очите бяха тъжни и сами,
но ти си тръгна и думичка не каза,
а аз те спрях и тихо промълвих:
"Когато истинска любов ти дават,
не я отблъсквай а я приеми,
така света ще бъде променен,
и не ще ги има тъжните звезди!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: SAMOTEN
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-03-29
прочитания: 237
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7364
   Автори: 1979
   Произведения: 43713
   Съобщения: 187226
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61924
   SMS-и: 778
   Снимки: 4573