Не ме убивай още... във ума си
и не бърши с парцали спомена за мен.
Дори да го направиш – ще ме търси
поетът в теб (все тъй неумъртвен).

Ще ме открива в римите случайни,
в минутите на безпричинна мъка
и в най-добре потулените тайни,
във ритъма изнервящ на капчука...

Дори да ме убиеш... във ума си –
оставам в цялата останала безкрайност
и пак ще ме докоснеш, без да търсиш –
не всичко на земята е случайност...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: dream
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-03-29
прочитания: 124
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8059
   Автори: 2229
   Произведения: 52759
   Съобщения: 241309
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82177
   SMS-и: 820
   Снимки: 5420