|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Кървава луна
Скалата под краката му настръхва
и пропастта уплашена ехти,
луната прави му пътека в мрака,
ревът му в небесата пак лети.
В снега потъват лапите студени,
очите му пронизващи блестят,
оголени са зъбите му бели,
ушите му изострени слухтят.
Носът му влажен души плячка в мрака,
след миг ще скочи нейде в пропастта,
засилва се с(ъс) четирите си крака-
старият предвестник на смъртта.
Величествена фигура в(ъв) мрака-
тъй гордо върху камъните крачи,
прескача тъмнината на нощта,
а горе в(ъв) небето гарван грачи.
Блести в тъмата козината бяла.
И тази нощ е кървава луна,
постила тя пътеката през мрака-
по нея...да премине пак...вълка.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 28.03.2007 г.
прочитания: 263
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7075
Автори: 1857
Произведения: 39351
Съобщения: 196655
Лексикони: 1731
Коментари: 53792
SMS-и: 754
Снимки: 4096
online: 49
|
|
|
|
|
|
|
|
|
