Като тебе мамо

Какво да ти напиша за раздяла?
...не съм ти споделила толкова неща,
а може би си ги била разбрала-
тихичко ти е прошепнала нощта.
Вятър повява косата побеляла
и след теб извиквам спри...!
Подай ръка да ме прегърнеш мамо,
още миг до мене остани.
Драскам с химикала двете ми слова,
притискам ги в гръдта си—за да ти ги подаря,
а ти отговаряш не прочела нищо
“пред очите ми превърна се в жена“
Поглеждам те ,а ти не плачеш
нима не те е грижа?
дума не обелваш...
и изплъзваш се бавно от мен.
!!!
Обръщаш гръб и продължаваш,
слънцето се скрива и идва нощта,
ала тя сега на мене ми нашепва
че с такава гордяла си се дъщеря.
п

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nedislavaterzieva
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-08-02
прочитания: 194
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7742
   Автори: 2105
   Произведения: 48938
   Съобщения: 209108
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73729
   SMS-и: 809
   Снимки: 4936