Защо любов в(ъв) мъка се превръща?!
Защо ли мрак отново ме обгръща?!
Аз лутам се из безкрайните тунели,
но душата ми пролука едва ли ще намери.
Търся да намеря лъч светлина
и виждам го,но скрива се отново в нощта.
И ходя пак из тунелите на моята съдба,
давя се в(ъв) сълзи и крещя.
Крещя,но не с глас,а вътре в мен.
Аз май била сам в дяволския плен.
Пропадам в безкрайна,тъмна и жестока бездна
и няма кой да подаде ръка.
Мойта мъка е безмерна
и умрях в нощта удавена в(ъв) самота.
Душата от тялото се отдели
и виждайки хората се чуди как била е с тях преди.
Отлита тя нагоре в синьото небе,
с надеждата там да и е по-добре!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: jasmin23
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-03-26
прочитания: 157
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7977
   Автори: 2198
   Произведения: 51910
   Съобщения: 252063
   Лексикони: 2464
   Коментари: 79848
   SMS-и: 815
   Снимки: 5329