Късно вечер...

Отново в късна вечер лягам сам
и опитвам се да зърна аз звездите,
но пречи ниския таван
на празна стая, със спомени пропита.

Защо излъга ме тогава
и на болка душата ми обрече?
В мрака само времето се откроява
и изневярата ти, в спомена далечен.

Браво! Уцели точно в сърцето!
Победата е твоя, дано си заслужава!
Но, обричам те да си сама в морето,
защото мъката в мене надделява.

Като удавник виждащ кея
ще се боря, за да ти го върна,
истината трябва да изгрее
но в такъв кат' теб, не ще се аз превърна.

Ще дойде миг, в който ти така ще страдаш,
тогава зная, като слънце аз за тебе ще изгрея,
но когато в лъжата си започнеш да пропадаш,
това слънце, тебе, просто няма да те сгрее.

Оставям те на този лист хартия
дано и изневярата не ме тормози късно вечер
от приятелите истината няма веч' да крия,
сама оставаш, в един свят обречен.

Зная, че като те видя аз отново,
усмивка на лицето ти ще грее,
но очите ще те издадат наново
празнота в тях ще зее.

Трудно ще ми бъде да открия на земята рая,
но знам и това е писано нейде в моята съдба,
а тогава ще си в тъмна стая
и ще лягаш късно вечер, ти, съвсем сама.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Sliderin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-03-26
прочитания: 256
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7508
   Автори: 2026
   Произведения: 45333
   Съобщения: 239696
   Лексикони: 2030
   Коментари: 67362
   SMS-и: 797
   Снимки: 4653