|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Ти, проклетнице
Ти, Съдба – проклета нещастнице.
Стига с тези подли номера. Не съм
кошче за душевни отпадъци, човек
съм с нежна и ранима душа.
Срещаш ме с хора и съдби различни.
Щастливи, отчаяни или с разбити сърца.
С топлина ги обграждам и с вяра ги
храня, а после уверени обръщат глава.
Ненужна съм им вече, щом болката
я няма. Забравят малката клета душа,
Как за тях с любов е раздала, утехата
че са нужни на света.
Сърчице мое не се свивай от болка.
Душице моя не тъжи. Аз вярвам, че
доброто в хората го има, че имам
Приятели добри.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: vanesy
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-03-25
прочитания: 145
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48854
Съобщения: 214589
Лексикони: 2299
Коментари: 73656
SMS-и: 808
Снимки: 4942
|
|
|
|
|
|
|
|
|
