Отмяташ косата ми
целуваш ме по бузата
и сядаш до мен.
Аз те питам "Какво става"
но сякаш думите ми се изгубват в необятната пустош
Ти седиш малчеливо взиращ се в земята.
Аз те гледам по тъжна от всякога
искаща мислите си да спра.
"Дали това е краят,
дали сега ще трябва да се разделим'
-не зная.
Сълзи набъбваха в очите ми ...
Ти стана прегърна ме с най-голямата страст
целунаме с най-голямата нежност,
и на ухото ми прошепна "Обичам те"
с най-тихичкия и най-нежния глас.
И полетях аз на най-прекрасния облак на име "ЛЮБОВ"

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vikenceto_91
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-03-24
прочитания: 140
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8059
   Автори: 2229
   Произведения: 52759
   Съобщения: 241309
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82177
   SMS-и: 820
   Снимки: 5420