Самота

И ето аз във празната си стая
се срещам пак със тебе самота
където и да ида, каквото да направя
преследваш ме без капчица вина!

Как допуснах те да си до мен
как превзе света ми със лъжа
сега държиш живота ми във плен
и не виждам изход от това.

A преди нещата бяха тъй различни
не те познавах, макар че бях те виждал отдалече
в очите тъжни на момичето от парка
което се закле, че не ще обича вече!

Ето аз във празната си стая
пак стоя сам, със пламнали очи
за жена мила си мечтая
и рукват бавно, горещите сълзи!!!...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: SAMOTEN
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-03-24
прочитания: 189
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46669
   Съобщения: 194241
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70175
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756