|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
В дъгата цветя...
Ти си тръгна, любов, без думи излишни
и помаха виновно за сбогом с ръка.
Не успях и да кажа, че ще ми липсваш.
Не можах да извикам... и да те спра.
Ослепях за света и чужди копнежи,
и не виждах в дъгата, че има цветя...
Полудяла, отново заключих надеждата
и отворих на мрака широко врата.
Ще те чакам, любов, да си дойдеш усмихната,
както вечер се чака любима жена,
непокорна и дръзка, страхлива и истинска,
донеси ми отново очи... и крила.
А когато, любов, се загубиш измръзнала,
аз ще тръгна по твоята ярка следа.
Ще те стопля, любов, със тихо присъствие
и отново ще видя в дъгата цветя...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: zlati_ival
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-03-23
прочитания: 124
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46728
Съобщения: 197068
Лексикони: 2129
Коментари: 70325
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
