|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Не сам му измислила за сега.
Толкова объркано седя,
със сълзи и печал,но без слова,
отново сграбчил лист,писалка,
чувствата опитвайки се да разгранича.
Но някой настоява,неуморно чука на прозореца,
завесата надигам-там дъжда,
стои и наблюдава ме невинно,
и сякаш чрез сълзите си той рони своите слова.
Долавям в тях дълбока болка,
с капка по капка асфалта покриват,
тази вечер липсва и луната малка,
само мъглата с дъждовната болка се слива.
Под нас смирено тръпне топлата земя
погълнала тъгата ни горчива-
моята и тази на дъжда,
като змия около нас се е увила.
Как искам навън да полетя
из улиците чисти и безлюдни,
да се слея със свободата на пролетта,
от капките да се скрия под листата чудни.
Обхванало ме адско безразличие
към фалшиво усмихващият се свят,
сякаш ме обгръща безличие,
чувствам се непълноценен,а някога бях на мечти богат.
Но дъждът дарява ми свежест,
хладен лъх,светлина,топлина,
той обгръща ме целият с нежност,
щом съпроводен е от пролетта.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: bibi91
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2007-03-23
прочитания: 244
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46668
Съобщения: 194008
Лексикони: 2118
Коментари: 70156
SMS-и: 803
Снимки: 4756
|
|
|
|
|
|
|
|
|
