|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Моето лудо стихотворение
За лудостта си не искам да споря -
не важен е този проблем,
защото виждам нормалните хора
са всъщност... по-луди от мен...
Животът такъв ме създаде,
та вече не мога да спра,
за лудостта ми няма прегради
и тя ме владее сега...
Когато във лудост обичам -
чертежите нямат черти,
и всичко така криволичи,
че аз се превръщам във... ти,
Поемам твоите стъпки,
обичам със твойто сърце,
изгарят ме чужди прегръдки
и виждам се с друго лице.
И сякаш във мене е някой -
не този, не онзи, а друг,
тече си безумно съдбата,
по-лудо от всеки друг път.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: patriciqsam
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-03-23
прочитания: 255
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7743
Автори: 2104
Произведения: 48948
Съобщения: 209724
Лексикони: 2302
Коментари: 73745
SMS-и: 809
Снимки: 4937
|
|
|
|
|
|
|
|
|
