Хаосът в мен

Стомана във стомана…
времето се гърчи във мига.
В плътта открита рана,
Няма смисъл от борба.

Защо е толкоз трудно
чувствата да изразим?
Защо не можем просто,
като един да се обединим?

Стомана във стомана…
Гръм времето сковава.
Битката, за мен избрана
със живота, опиянява.

Хаосът напредва в мен,
пълзи във вените ми бавно.
От ярост жестока съм поразен,
за победата се боря жадно!

С един удар противника пробождам,
точно във сърцето му горещо!
За миг аз нищичко не виждам!
И тогава ми се изяснява нещо…

Със себе си аз се боря,
с плът от моята плът отнета,
във себе си аз да не се затворя,
свободата моя, моля ви, върнете!

Обречена таз борба е,
защото писано е да загубя,
но съдба моя това е,
за нищичко не ще се сърдя.

Във всекиго от нас герой скрит е,
готов на всичко той да се докаже!
Самата истина това е
и само времето ще го покаже!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Sliderin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-03-22
прочитания: 183
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46735
   Съобщения: 197277
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70338
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759