Стихове красиви и нежни
редят се без смисъл, без цел
и думите рими небрежни,
а поетът неумел.
Изписани бързо,неловко
явяват се тъжни слова
щом с движение мудно и чудно
докосне молива листа.
Без милост, дори без желание
написани вечно стоят
в някое известно здание
на поета стиха, песента.
От чувства родени, от тях умират
без да се искат и да знаят как
остават римите да тлеят
в сподавения порив на кръвта.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------