|
Живот...
Аз някъде, някога имах живот,
но отнет ми бе той без право на вот.
Сега съм в нищото, безкрай е навред,
в празната пустош на даден обет!
Обичай! Обичан да бъдеш, но знай:
любовта е робство, тя не е рай!
Но когато тя дойде, готова бъди,
посрещни я, вземи я, вдишай дори!
Усещаш я цялата, в теб как се влива,
замайва главата, вълни те обливат.
Тогава живота в тебе се ражда
и все повече за него изпитваш ти жажда!
Хора се раждат, живеят, умират
любовта, за тебе, времето спира.
Живееш, над теб звезди, луна бдят,
радост изпълва целия свят!
Но живота е гаден, от него умираш!
Всичко се плаща, нима не разбираш!?
Безмилостен той е, взема почти всичко,
оставя ти само нещо едничко.
В пустошта оставаш да бродиш пеша
с осакатена, измъчена, крехка душа,
която от болка плаче сега,
моли се, просто, за край на Това!
Пространство и време се губят в мъгла,
изчезват и всичките земни дела.
Изчезват звездите, луната се скрива,
дори и жаркото слънце изстива!
В студ се облива сърцето тогаз,
усещаш само вечен, космически мраз.
В мрака душата поглъща всемира,
но както черната дупка, вечно умира!
И креташ сам, по пътя вечен
на ръба на живота, от любов увлечен
и светлина ти виждаш, не толкоз далече,
но да се бориш, просто, нямаш сили вече...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Sliderin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-03-21
прочитания: 165
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7743
Автори: 2104
Произведения: 48948
Съобщения: 209724
Лексикони: 2302
Коментари: 73745
SMS-и: 809
Снимки: 4937
|
|
|
