Тихо, леко, дебнешком из мрака
приближава се напомнящ призрак.
Мърлив, одърпан,
рошав, необръснат,
с нос разбит и ирис пръснат
идва, приближава към тълпата.

Жигосан "ужас" на лицата.
Жени прикриват очите на децата.
Светът замира.
Застива суетата.

Къде ли е тълпата?
Къде ли са децата?
Светлината?

Рухва ничком на земята,
в локва кльопнал си главата;
напреде сочи със ръката -
към множеството, към тълпата;
с мъка мръдва си устата:
"ТЪРЧЕТЕ! ВЪРНЕТЕ СВЕТЛИНАТА!"
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: slavyrebel
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-03-21
прочитания: 225
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7977
   Автори: 2198
   Произведения: 51929
   Съобщения: 230309
   Лексикони: 2464
   Коментари: 79878
   SMS-и: 815
   Снимки: 5329