СКЪПИ ПрИЯТЕлЮ...

Скъпи приятелю... Пак ли си тъжен.
Нова любов ли деня ти смути.
Или потънал в мрачни безсъници
буден сънуваш и нижеш мечти.

Много ли станаха... Дай да ги видя.
И разкажи ми за тази жена.
Тя те обичала, ти си бил влюбен,
слънце целувало детски лица.

Млада и жадна била обичта ви,
страстно преливаща в порив и стих.
Ала ранима била гордостта ви
и не простила женски каприз.

Денем децата рисували майки,
нощем се будели леко... и с вик.
Много въпроси и укори кратки
били изписани в техния лик.

И онемяла твоята песен.
Тихо помръкнали двете слънца.
Бяла надежда понякога блесвала,
но не изгряла в лице на жена.

Пак ти подавам поредна цигара.
Твойта угасна. От мъжка сълза.
Бягат ми думите, но ти желая
с вярна любов да посрещнеш деня.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: zlati_ival
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-03-20
прочитания: 138
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46731
   Съобщения: 197182
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70330
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759