|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Луна
Разхожда се през мрака пак луната,
почива си-в най-тъмните ъгли
и отразена...крачи по водата,
поемайки през нощите сами.
И всяка вечер води се неспирно,
един дуел на мрак и светлина,
а тя луната...всяка нощ се скита-
в капана на безкрайна самота.
Понякога в(ъв) стаята ми влиза
и гледаме се двамата така,
а светлината и...тъй кротко ме докосва-
протегна ли треперещо ръка.
Луната знам, че няма да си иде
и тази нощ ще плаче с мен в(ъв) мрака,
от облаците черни ще избяга,
и горе...тъй самотна ще ме чака.
Сега е ден и слънцето се смее,
но някак си не чувствам топлина,
луната щом далече е от мене,
и някой друг...прегръща я в нощта!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 20.03.2007 г.
прочитания: 173
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7068
Автори: 1856
Произведения: 39209
Съобщения: 181473
Лексикони: 1735
Коментари: 53232
SMS-и: 753
Снимки: 4062
online: 79
|
|
|
|
|
|
|
|
|
