Може би във този ден,
във този час,някаде там плаче
и умирайки крещи без глас един от нас.
Не плача аз,
нямам вече сълзи,
всички мечти в мен ти уби!
Безчувствен си,но защо?
Нима животът те принуди да избереш
тази роля или всичко е по твоя воля?
Ти знаеш ли какво е човек без мечти?
Знаеш ли как тъжно плаче брегът,
когато вълната се докосва до него
и бързо се отдръпва сякаш я боли?
Вълна съм аз-самотна и студена...
Брегът си ти-но без мечти,
събрал в своите песъчинки хиляди сълзи.
Кратка е срещата ни,мигът е само сън!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------