|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Минало
И тази нощ седя до самотата,
с(ъс) чаша бяло вино в(ъв) ръка
и пиейки сълзите на тъгата,
отново се изправям на крака.
Танцувам сам-със сенките на мрака,
пиян съм не от вино-а от страх,
че времето не иска да ме чака
и всеки спомен-се превръща в прах.
Постъпките ми губят своя смисъл,
отмие ли ги времето след мен
и крача ли без минало-улисан,
животът е безсмислен в моя ден.
"Недей живя с(ъс) миналото"-казват,
а всеки следващ ден отива там.
Дори сега самотен да се лутам,
в постъпките си...няма да съм сам.
И искам тъй, от времето да пазя-
миналото...скрито под чадър,
живея тъй, че диря да оставя-
и този свят...да стане по-добър!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 15.03.2007 г.
прочитания: 178
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7075
Автори: 1857
Произведения: 39351
Съобщения: 196655
Лексикони: 1731
Коментари: 53792
SMS-и: 754
Снимки: 4096
online: 58
|
|
|
|
|
|
|
|
|
