Животът ми е филм-като на кино,
сценарият нарича се съдба,
донякъде аз сам го режисирам
и част съм от актьорската игра.
След раждането-клапа и начало,
и стъпваш на снимачната площадка-
играещ ролята си неуморно,
без право на една почивка кратка.
За ролите-не искаме заплати-
животът е най-скъпата награда,
но често пъти лентата не стига-
щом борим се с поредната преграда.
И питам се-при толкова животи-
то има ли и публика за тях,
или сами със себе си...самотни,
се скитаме във вярност и в(ъв) грях!?
И щом отново клапата удари...
ще има ли финален надпис КРАЙ,
или ще следва вторият ни дубъл-
с локация на снимки...Ад и Рай!?
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
