Живот

Душата ми е стене,
от твоето мълчание изгаря.
Защо пред мен не се отваря?
Защо от думите най-много боли?
Може би, защото са остри игли.
Те в сърцето винаги се впиват,
и болка пламтяща пред тебе откриват.
Когато сам останеш и мислите тежки налегнат те пак.
си мислиш,че свършил е целият свят.
Огън разяжда твойта душа,
и падат листата по време на есента.
В гнила пръст се превръщат те,
а сълзите ти падат винаги две.
Но недей замлъква!
Не преглъщай отровата!
Сподели я със друг и неговата и твоята.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: solveig
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-03-15
прочитания: 116
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7508
   Автори: 2026
   Произведения: 45340
   Съобщения: 239854
   Лексикони: 2032
   Коментари: 67373
   SMS-и: 797
   Снимки: 4653