С чанта на рамо
вървеше сред тълпите
сам и не разбран.
За една химикалка
искаше 1 лев само...
за да живее по-лесно
и честно.

На масите по кафенетата
слагаше и играчки най-различни
и картичка,на която пишеше:
"Извинете ме за безпокойството.
Аз съм глухоням.
Моля Ви, помогнете ми,
за да живея по-лесно."

И така от маса на маса обикаляше
взел в ръцете си своето сърце,
в очите със сълзи...
И с не огряно от слънцето лице...

И не чуващ как другите хора го обиждаха...
06.11.1999г.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: sev
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-03-12
прочитания: 221
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7977
   Автори: 2198
   Произведения: 51929
   Съобщения: 230309
   Лексикони: 2464
   Коментари: 79878
   SMS-и: 815
   Снимки: 5329