Не зная дали ще мога да се скрия
в сивотата празна на деня.
С въжета - обич няма да те впримча,
щом ехо от пустиня е в твоята душа.

Какво ни свързваше? Нима не знаеш?
Любовно ложе и страстен реверанс,
отправен към звездите прелестни,
свидетели на шеметния танц,

във който като нежни пеперуди
сърцата и телата ни танцуваха в такт.
Тогава се обичахме, същински луди...
Сега душата ми е сляпа, мрак.

Жестока самота в мен се впива,
от нейните студени пръсти вее хлад.
Изгубената обич бавно си отива
и срива безпощадно моя свят.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: petinka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-03-11
прочитания: 202
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7977
   Автори: 2198
   Произведения: 51929
   Съобщения: 230309
   Лексикони: 2464
   Коментари: 79878
   SMS-и: 815
   Снимки: 5329