Пробуждане

Понякога очите щом затворя
в(ъв) мислите си литвам надалече
и спира всяка болка в(ъв) сърцето,
а да мечтая... кой ще ми попречи?!

И щом в съня се потопя дълбоко
отивам на невиждани места,
там често се катеря на високо,
лежа сред жълти есенни листа.

А щом съм тъжен-слънцето прегръщам,
лъчите галят моето лице
и само там се чувствам тъй свободен-
държащ света в(ъв) двете си ръце.

В(ъв) сънищата всичко е възможно,
дори да те сънувам-не боли,
желаеш ли за теб да спра да мисля-
в съня ми тази нощ ме помоли.

Но там не можеш вече да раняваш,
безсилно си-прокудено дете,
дори в съня си аз не те желая-
сърцето да обича днес не ще.

Понякога очите щом затворя
в(ъв) мислите си литвам надалече,
но май е време днес да ги отворя-
да се събудя... стана време вече!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as doc

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 09.03.2007 г.
прочитания: 166
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7068
   Автори: 1856
   Произведения: 39207
   Съобщения: 181549
   Лексикони: 1735
   Коментари: 53235
   SMS-и: 753
   Снимки: 4062
   online: 172

разработил: bliznaka